София прекарваше много време сама. Една сутрин я събужда оглушително чуруликане: поглеждайки се в огледалото, открива многобройни птици в косите си. Те вдигат такава врява, че София не успява да чуе нищо, дори собствените си мисли… Какво да направи, за да ги изпъди? Забавна и мила метафора за силата на приятелството.